КЛА̀ПА1 ж. 1. Техн. Затварящо устройство в машина, механизъм и под., което регулира преминаването на течности, пара, газ и др.; клапан. Автоматично отвориха клапите. .. Водата като гладен хищник шумно и бързо нахлу в стаичките и подводницата, натежала, започна да потъва леко, неусетно. П. Михайлов, МП, 23. Навярно помпата още продължаваше да работи или клапите бяха изгорели и свободно пропускаха нафтата, защото там все по-силно и по-силно бушуваше огънят... X. Русев, ПЗ, 183.
2. Муз. Приспособление, което отваря или затваря пътя на въздушната струя в дървен духов инструмент или в орган, хармониум, акордеон и под. Вълшебник беше музикантът, чиито пръсти пробягваха бързо, почти невидимо по сребърните клапи на флейтата. П. Славински, МСК, 38. Таури духна в шепите си, намести дългите си пръсти върху клапите на кларнета и го наду. Н. Кирилов, ПД, 95. Понякога ръката ѝ пробягваше, .., по клапите, за да изтръгне от звънливи струни трептящи звукове. Ив. Вазов, Съч. XII, 185.
3. Анат. Преграда в сърцето, която възпира връщането на изтласканата кръв. Сърцето е обвито с тънка околосърдечна торбичка. Между двете тънкостенни предсърдия и камерата се намират по един чифт полулунни клапи. Л. Христов, 3, 23. Клапите са образувани от гънки на вътрешната обвивка на сърцето. Анат. IX кл, 66. Най-опасната болест на сърцето е ревматизмът. Той засяга цялото сърце, но най-тежко поврежда сърдечните клапи, като причинява сърдечни пороци. ВН, 1961, бр. 3068, 4.
◊ Възвратна клапа. Техн. Приспособление, което пропуска автоматично или чрез ръчно задвижване потока на дадена течност, пара или газ в тръбопровод само по посока на движението; възвратен клапан. За да не изтича водата от бойлера обратно във водопроводната мрежа, когато бъде спряна, се поставя възвратна клапа, непосредствено близо до входящия хидрант на бойлера. HTM, 1962, кн. 1, 31. Дроселова (дроселна) клапа. Техн. Дросел (в 1 знач.); дроселов (дроселен) клапан. Абсолютна максимална мощност е най-голямата възможна мощност за даден двигател, която той може въобще да развие при изцяло отворена дроселова клапа. Л. Манчев, Π Ι, 303.
— От нем. Klappe.
КЛА̀ПА2 ж. Диал. 1. Дървена, шина за счупена кост. — Ударен съм, другари, извиках, свирката ми е пребита!... Другарите ми слязоха от конете; .. А Димо отсече ей тия клапи, одяла ги криво-ляво и ми превързаха крака долу, да се не мандахера. Ц. Гинчев, ГК, 269.
2. Чаталесто дърво или друга тежест, което се прикрепва към краката на кон, вол и под., за да не ходи надалече; клюса1 (Н. Геров, РБЯ).
3. Всяка от двете подвижни челюсти на духало (Вл. Георгиев и др., БЕР).
4. Капан, клопка (Вл. Георгиев и др., БЕР).
5. Обикн. мн. Остар. Гривни за краката или ръцете на затворник. Той [младото момче] имаше на ръцете си големи железни клапи, заключени с куфар. З. Стоянов, ЗБВ III, 25. — Щом дойдох, казаха ми, че съм техен заробен, няколко разбойници, които вчера не знам къде отидоха и мя оставиха, както виждате, в клапи на краката да мя пази един от другарите им. Π. Ρ. Славейков, ЦП II (превод), 179. Много пъти и с клапи, и с вериги го вързуваха, а той и веригите скъсуваше, и клапите строшуваше и никой не може да го смири. Н. Рилски, НЗ (превод), 74. Затворените в тъмница са мъчат с най-безчовечните мъки; краката им турят в дървени клапи. НБ, 1876, бр. 5, 19.
КЛА̀ПА̀ ж. Диал. Птици, излюпени при едно люпене; люпило. Една клапа яребици. Н. Геров, РБЯ II, 367.
— Друга форма: клопа̀. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.