КЛА̀ПАВЦИ мн., ед. (рядко) кл̀апавец м. 1. Диал. Изрязани и използвани като чехли стари обувки; клаповци (Вл. Георгиев и др., БЕР).
2. Остар. Вид островърхи широки обувки с дебел гьон и налчета, за да не се подгъва, смачква задната им част; клаповци. A и Цеко, макар със затворени очи, следеше приближаването на дядо си по немощното, но ускорено хлопане на подкованите му с железни налчета клапавци. Т. Харманджиев, КЕД, 146. Бавно изу клапавците. Озърна се още веднъж и засвлича потурите. Т. Харманджиев, Р, 159.