КЛА̀ПАН м. Техн. Затварящо устройство в машина, механизъм и под., с което се регулира преминаването на течности и газове; клапа1. Генераторът има реактивен пулсиращ двигател. .. Бензин постъпва през кранче в камерата за изгаряне, където се смесва с въздуха, който пък постъпва там през редица клапани и се запалва от свещта. ВН, 1958, бр. 2033, 4. В устройството на автомобилния двигател, .. има още една система, която в точно определен момент отваря и затваря клапаните за горивната смес и за изгорелите газове. К, 1963, кн. 2, 29. За да може работата на паропрегревателя да бъде нормална и безопасна, той трябва да има предпазителен клапан на колектора за прегрята пара. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 283. Клапанната кутия [на противогаза] има един вдихателен и два издихателни клапана, които насочват и разпределят струите от вдишания и издишания въздух. Н. Иванов и др., ГО, 53. Смукателен клапан. Преливен клапан.
◊ Възвратен клапан. Техн. Приспособление, което пропуска автоматично или чрез ръчно задвижване потока на дадена течност, пара или газ в тръбопровод само по посока на движението; възвратна клапа. В долната част на смукателната тръба е монтиран един възвратен клапан с гумен уплътнител, чието предназначение е да задържа налятата вода в помпата при пускането ѝ в действие. Р. Ранков и др., М, 162. Дроселов (дроселен) клапан. Техн. Дросел (в 1 знач.); дроселова (дроселна) клапа. Регулаторът, като въздействува върху дроселен клапан, поставен в един от газопроводите, подава повече или по-малко газ по този газопровод в зависимост от количеството на газа, преминаващо по другия газопровод. К. Дойчев, МП (превод), 839.
— От нем. Klappen.