КЛА̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Спец. Прил. от клапа1. Всеки следващ ревматичен пристъп, увеличава вероятността да се увреди клапният апарат на сърцето. 3, 1969, кн. 1, 7. Клапен порок.


Източник: Речник на българския език (онлайн)