КЛА̀ПИЧКА ж. Умал. от клапа1; малка клапа. Дръпна копчето па радиото. Тайнствените клапички на апарата запискаха прекъснато — вълните завръхлитаха и всяка искаше да разкаже своята приказка, да изпее своята песен. О. Василев, ЖБ, 126.
