КЛА̀ПКА1 ж. Филм. Приспособление от две летви, захванати в края, посредством което с удари се оповестява, че започва снимане на филмов кадър. Зад камерата застава операторът. .. Траква клапката на скриптера и камерата запечатва върху лентата първия кадър на филма. ЛФ, 1958, бр. 37, 3.

КЛА̀ПКА2 ж. Диал. Хлопка, звънец. Кога стана, разкара овците да си пасат и гледам овено голем го нема, а клапката му оставена. Нар. прик., СбНУ XLV, 396.


Източник: Речник на българския език (онлайн)