КЛА̀ПЧА, -еш, мин. св. -их, несв. Диал. 1. Непрех. За съд с малко течност в него — клатушкам се, при което течността се плиска, бълника и издава шум; клапучкам. Тънката ѝ суховата снага с дългите руси плитки се огъваше под тежестта на кобилицата, на предния рог на която клапчеха двата големи бъкъла. Ст. Даскалов, БП, 92.
2. Непрех. За непрясно яйце — издавам шум при разклащане.
3. Прех. Клатя яйце, за да проверя дали е прясно; клапучкам (Вл. Георгиов и др., БЕР). клапча се страд. от клапча в З знач.
— Други форми: кло̀пча, хло̀пча.