КЛА̀СЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се отнася до клас2. Видяхме няколко класни стаи, в които стават вечерни и неделни преподавания по разни предмети. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 63. Този час уволненият учител имаше урок по пеене във втори клас. Неговият любим клас — класът, на който той беше класен наставник! Г. Русафов, ИТБД, 209. Когато узнах от сина си за неговия нов партньор в науката, незабавно отидох при класната ръководителка. Тонич, ГЗМ, 4. Малката масичка беше покрита с бяла покривчица, .., разтворена беше и класната книга. Д. Талев, ПК, 239. И ние също бяхме привикнали на честите посещения на епитропа, .., те ни докарваха скъпо развлечение всред скуката на класното занятие, състояще от предаване на учените уроци и слушане утрешните. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136.
2. Като същ. а) класен м., класна ж. Класен ръководител, класна ръководителка. —Къде бяхте вчера? — повтори строго своя въпрос класният. — Познах ви под каскетите, не лъжете! П. Велков, СДН, 145. Един ден класният ме повика в канцеларията и ми показа заловено писмо до мене от моя приятел в София Симеон Петров — Монката. Мл. Исаев, Н, 114. Аз съм в трети клас. Днес класната ми се кара, че отсъствах три дена. Г. Караславов, Избр. съч. I, 106. б) класно ср. Класно упражнение. Изпитаха ме по всички предмети, а по алгебра съм направил най-хубаво класно. Ст. Даскалов, ПЯ, 33. Нас ни блъскаше в своя водовъртеж гимназиалното ежедневие. Четяхме за класни, пишехме .. формули и теореми. Ив. Давидков, КХ, 103. в) класно ср. Остар. Класно училище. „Наш Тодорчо стана главен на самоковското класно.“ П. Мирчев, Е, 49.
◊ Класен наставник. Остар. Учител, който отговаря за ръководството и възпитанието на отделен клас; класен ръководител. Незадоволителна била работата и на педагогическите колективи, директорите и класните наставници. НК, 1958, бр. 5, 4. Ето го след малко идва при нас същият този учител. Класен наставник щял да ни бъде. СбЦГМГ, 81. Класен учител. Остар. Учител в класно училище. Същинската интелигенция бяха учителите (основни, класни и гимназиални). К. Константинов, ППГ, 31. Всеки учител, безразлично основен или класен, изпълняваше най-добросъвестно своята работа със съзнание, че вършеното от него е от съвършено еднакво значение и еднаква стойност с вършеното от неговите колеги. СбЦГМГ, 310. Класна работа; класно упражнение. Писмено упражнение, извършвано от учениците самостоятелно в клас за проверка на знанията им. Само учителят по български език можеше да ни изненада с някое писмено класно упражнение на свободна или зададена тема. А. Христофоров, О, 37. Пешо беше тихо момче с топли очи и стеснителна усмивка, известен с ловкостта си, когато имат класно упражнение по математика да разпраща листчета с решени задачи по целия клас. X. Русев, ПЗ 54. Класно училище. Остар. Учебно заведение, в което се постъпва след завършване на начално училище, където обучението се води по класноурочната система. Като завършил класното училище в родния си град, Каравелов по волята на баща си постъпил в гръцкия „гимназион“ в Пловдив. С, 1954, кн. 3, 117. В 1867 г. Ботев се върнал в България и замествал известно време болния си баща в Калоферското класно училище. Ист. Х и XI кл, 153.
КЛА̀СЕН2, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. 1. Който има, притежава клас4. С нарастване броя на отличниците по бойната и политическата подготовка на класните летци, на класните радиотелеграфисти, тлеграфистите и операторите значително се повиши бойната готовност на поделетята. НА, 1959, бр. 3426, 2.
2. Който се отнася до клас4. — И келнерите ли доброволно си избират професията? — Не, възрази, доктор Лит, тий са млади хора, които нямат класна степен в промишленната армия, а се назначават на разни длъжности, за които се не изисква специално знание. ССГ (превод), 103.