КЛАСЍК, мн. -ци, м. 1. Писател или друг творец в областта на изкуството, създал произведения с непреходна естетическа стойност и с изключително значение за обществото. Йордан Йовков е писател класик, който е допринесъл твърде много за обогатяването на българската литература и за развитието на нашия книжовен език. Христом. VIII кл, 3. Още като ученик чете в оригинал творбите на големите руски класици, като усилено заема книги от библиотеката на русенската мъжка гимназия. Ив. Богданов, СП, 39. В репертоара на квартета, .., влизат композиции от най-старите класици до модерните композитори в съвременната музика. Р, 1927, бр. 243, 4. По стените нататък има копия от най-хубавите картини на италианските класици. Г. Караславов, Избр. съч. III, 345. В музеите са застъпени предимно старите майстори. Тук има американски класици, .., има французки, италиански, холандски майстори. Г. Белев, КВА, 251. Един от класиците на нашата сценична култура, Сава Огнянов, остави незабравими спомени за своя велик творчески дух. В. Иванов, Т, 1954, кн. 10, 33. // Учен, творец в областта на науката или културата, който е създал най-значителни, основополагащи, фундаментални произведения за дадена област. Виктор бе приключил вече с класиците на физиката и сега занимаваше своята просветена публика с Бройл и Айнщайн. П. Вежинов, ЗНН, 44.
2. Старогръцка или римски писател.
3. Лице с класическо образование. Прощавай, че претрупах описанието на живота си тука с митологическа плесен — по какво ще се познае, че съм класик! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 151. // Ученик в класическа гимназия или студент по класическа филология.
4. Специалист по класическа филология. Тоз, който дири, изучава, пита, / той ще узнае от Тацита, / .. / че нашия класик, професор, юбиляр, / любим учен, всеобщ другар, / Хер Балабанов — / е стар поклонник на Диана. Д. Подвързачов, Б, 56.
— От лат. classicus ‘първокласен’ през фр. classique. — Η. Михайловски и др., Очерки из историята на народните сказания (превод), 1865.