КЛА̀СИКА, мн. няма, ж. Събир. Признати за образцови произведения на литературата или изкуството с непреходна естетическа стойност, които представят най-значителните постижения на един народ в тази област; класически творби, класически произведения. Времето, .., отреди подобаващо място и за Йордан Йовков. Неговото име се свързва определено с класиката на българската проза. С. Северняк, ОНК, 205. Ст. Л. Костов с тези свои комедии е критически реалист и, както казахме, големите им достойнства ги издигат като истинско драматическо наследство, като класика на българската комедиография. Т, 1954, кн. 4, 15. В атмосферата на освободения от църковността човешки дух народното творчество получило признание. То се развивало по-свободно и заедно с античната класика станало здрава основа на новата музика. Пеене IX кл, 60. В по-нататъшната си работа... капелата разшири и обогати своя репертоар с много ценни образци на хоровата класика. ВН, 1959, бр. 2565, 1. Софийската опера ще се представи с най-многочислен състав и с едни от най-представителните произведения на славянската оперна класика: „Борис Годунов“, „Дама Пика“ и „Война и мир“. ВН, 1960, бр. 2713, 1. Запознал се с творбите на световната класика в парижките музеи и главно в Лувър, .., Андрей Николов се завръща през 1907 г. в България. ОФ, 1958, бр. 4264, 3.
— От лат. classicus ‘образцов, първокласен’ през рус классика.