КЛАСИФИКА̀ЦИЯ ж. Разпределяне на предмети, явления и понятия на класове, родове, видове и др. според общи признаци; класифициране. Класификацията е солидна степен на едно научно достижение. РД, 1959, бр. 256, 3. // Система, по която нещо е класифицирано. В 1869 г. Менделеев откри и формулира периодичния закон и изгради периодичната система на елементите първата естествена класификация на елементите. Хим. XI кл, 1965, 17. Групирането на земите според тяхното използуване се нарича класификация на културните видове. М. Мичев и др., З, 68. Най-общата и проста класификация [на психичните процеси] се основава върху различаването на три тясно свързани помежду си страни на психичния живот: познание, чувство и воля. Псих. X кл, 5.

— От фр. classification и рус. классификация. — Й. Груев, Кратка логика (превод), 1861.


Източник: Речник на българския език (онлайн)