КЛАСИЦЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Основно направление в литературата и изкуството на европейските страни от XVII до началото на XIX век, което се характеризира с подражаване на античните образци и спазване на система от строги правила при възпроизвеждане на действителността. Днешната европейска цивилизация има своите дълбоки корени в класическата древност. Нека само си припомним тези многократни „връщания“, .., които намират най-ярък израз в редуващите се една след друга епоха на Ренесанса и класицизма в различните му течения и форми. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. Когато класицизмът загубва своя революционен заряд и се превръща в мъртва, академична схема, на неговото място идва революционният романтизъм. Хр. Ковачевски, СК, 54. // Един от основните стилове в архитектурата от XVII до началото на XIX век, който се характеризира с използване на образците на античната архитектура. Гениалният архитект А. Д. Захаров завършва на 1815 г. Адмиралтейтвото. Това е чист руски класицизъм. Квадратна гигантска сграда, стените на която са декорирани с фризи и скулптури от Торичели и Медичи. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 21.
— От лат. classicus ‘първокласен’ през фр. classicisme и рус. классицизм. — Т. Шишков, Притурка към драмата Велизарий, 1873.