КЛА̀СОВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от класов1 (в 1 знач.). Плехановият обективизъм е свързан с недостатъчна класовост. Г. Бакалов, Избр. пр, 402.

2. Литер. Принцип в художествената литература, според който в нея намират отражение класовите борби. Класовост на изкуството.


Източник: Речник на българския език (онлайн)