КЛА̀СЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от клас1. Нежните класове на овеса, .., започнаха да се клатят и да шумят. Кучката правеше пътечки под тях и неочаквано настъпваше тишина. Не мърдаше вече нито едно класче. Ем. Станев, ЯГ, 28. — Ха, Магдалинке, събирай и ти, че като смелем житото, майка ти ще ти направи бяло кравайче. Ама земай само пълничките класчета. Ст. Марков, ДБ, 368. — Кой ли вика? Аха! Ей там, сред узрелите класчета на троскота, .., се пъчеше едно кафяво мишле. П. Бобев, ГЕ, 155.
2. Отделно цветче от сложното съцветие на класа на житно растение. Към края на пролетта пшеницата изкласява. На върха на стъблото се образува съцветие сложен клас. Той е съставен от отделни класчета, наредени по главната ос. Бтн VI кл, 135. Овесът се жъне, когато зърната във връхните класчета напълно узреят. Бтн V и VI кл (превод), 125. При сложно устроени цветове кастрирането се затруднява .. при осилестата пшеница предварително се изрязват осилите, връхните и основни класчета на класа. Д. Циков, КСКР, 37.