КЛАСЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. За житно или тревисто растение — пускам клас. Излязъл е свети Георги, яхнал своя бял кон, да си обиде нивето и ливадето, да види зимните класиле ли са, летните вретениле ли са, ливадето зелнале ли са са. Т. Влайков, Пр I, 268. Край дола беше израсла едра и зелена трева, коя беше зела и да класи. Ц. Гинчев, ДТ, 22-23. — Мале ле, мила майчице, / ке ида поле широко, / да вида у поле широко: / есенно класило ле е, / пролетно никнало ле е. Нар. nec., СбНУ VI, 18. ● Прех. Нар.-noem. Обикн. клас клася. Царят има една нива, която ражда просо. Туй просо наместо просени зърна класи класове със златни зърна. А. Каралийчев, MО, 6.