КЛА̀ТЕНЕ, мн. -ия и (диал.) -ета, ср. Отгл. същ. от клатя и от клатя се. Пътникът става, като се придържа от две страни да не се повали от клатенето на парахода, което го поставя спрямо хоризонтала на ъгъл по-малко от 75 градуса. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 31. Високата планина пад езерото се продължаваше в дълбините му, треперлива и бърчелива — oт нежното клатене на синия вир. Ив. Вазов, Съч. XXV, 144. И това лудешко тичане към върха и обратно към засенчения дол трябваше да бъде с ред — кога в колона по един, кога във верига, без шум, без клатене на вейки, без събаряне на камъни. X. Русев, ПС, 213. Стоенето, изправянето, махането и различните клатенета на главата u на ставовете имат едно наречие, което, като са нареди, съставя мимиката или уподобенето. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 28.