КЛАТEШКА̀TА нареч. Разг. Клатешком. Дядо Хаджи, .., излезе от тях, .., тръгна клатешката, каmo оставяше да се развяват скутовете на кожуха му. Ил. Блъсков, ПБ I, 39. Грозна треска го тресеше. Клатешката той влезе в къщи и се тръшна на голата земя, като дърво, подрязано при корена. Хр. Максимов, СбЗР, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)