КЛАТУ̀ШВАМ, -аш, несв.; клату̀шна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. клату̀шнат, несв., прех. Люшвам, наклонявам нещо или някого настрана. Понякога сънно потрепване раздрусваше снагата му, .. и клатушваше главата на две страни. Ст. Чилингиров, ХНН, 27. клатушвам се, клатушна се страд.

КЛАТУ̀ШВАМ СЕ несв.; клату̀шна се св., непрех. Люшвам се, наклонявам се настрана. Все още примижал, прощавайки се мислено с живота, поп Врачев се откачи от дирека и като се клатушна напред-назад, клюмна в ръцете на овчаря. Ст. Даскалов, BM, 64. За няколко секунди екипажът зае местата си, установи радиовръзка и машината. потегли напред. Тя се клатушна, спря и мощен, оръдеен изстрел разтърси задрямалия балкан. НА, 1959, бр. 3439, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)