КЛА̀ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Движа, люлея, люшкам нещо или някого насам-натам, на една или друга страна; клатушкам. В това време детето отново проплака и Елена се приближи до люлката и взе да я клати. Ст. Загорчинов, ДП, 474. Слънцето падаше към ниското и слаб ветрец слизаше от балкана, пътьом клатеше леко листата на ореха и отиваше долу в котловината да поиграе с реката. Елин Пелин, Съч. IV, 49. Над дворската ограда, отдясно, високите черковни тополи клатеха върховете си пред кубето. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 46. Вихрушка обхваща дъба и светкавици затряскват над него... Те го шибат, вихрушката го клати насам-нататък. Ст. Чилингиров, ХНН, 54. // В съчет. с глава — правя движения с главата си нагоре-надолу или ту на едната, ту на другата страна в израз на съгласие, несъгласие, учудване, закана и под. Методи продължаваше да клати глава и тя си помисли, че може би той вярва на искрения ѝ тон. М. Грубешлиева, ПП, 256. И някои от старите чорбаджии влизаха понякога да послушат и клатеха глави недоверчиво, макар да чувствуваха в сърцата си бодрата сила на младите. Д. Талев, ЖС, 218. Той призна тази вечер на събранието много грешки. .. Гледаха го учудено селяните, клатеха глави, цъкаха с език. А. Гуляшки, МТС, 143. А някои от добрите и по-будни селяни, .., подозрително клатеха глава и безпокойно си думаха. Т. Влайков, Съч. III, 279. // В съчет. с фигура, тяло, снага и под. — движа се бавно, като се люлея, люшкам насам-натам, на една или друга страна. На няколко крачки от тях [боровци], осветен от луната, клатеше дългата си фигура Йордан, мълчалив, запушил цигара и навел глава. Кр. Велков, СБ, 118. клатя се страд.
КЛА̀ТЯ СЕ несв., непрех. 1. Движа се, люлея се, люшкам се насам-натам, на една или друга страна; клатушкам се. До брега, в тъмната вода на реката, се клатеше плоска и обла като корито лодка. Ст. Загорчинов, ДП, 455. Нов фес покриваше дясната му [на Чиллията] вежда, а тежкият копринен пискюл леко се клатеше встрани. К. Петканов, X, 8. Павел седеше на судурмата пред къщи, .., гледаше лениво полето, .., шибаше се с една тънка върбова пръчица по ботушите и се клатеше на стола дълго, неспирно. Елин Пелин, Съч. III, 46. С отпуснати ръце, оклюмнал и замислен се клати той на седлото, взира се в хоризонта. А. Гуляшки, МТС, 52.
2. Преставам да съм неподвижен, устойчив и при външно въздействие се движа насам-натам, ту в едната, ту в другата посока. Кога пипнах устата си — цялата в кръв. Всичките ми предни зъби се клатеха. От горната ми устна висеше парченце месо. Кр. Григоров, Н, 104. Когато по вечеринките младите се залавяха да играят хоро, то [старото училище] цялото се клатеше и грозеше да рухне върху човешките глави. А. Каралийчев, С, 268. Мостът се клатеше, потъваше, превиваше под тежестта на няколко хиляди човешки същества. Ив. Вазов, Съч. VII, 158. ● Обр. — Тя осрамоти трона! — И той се клати вече под нея. Ив. Вазов, Съч. XXI, 37.
3. Разг. Вървя бавно, като се олюлявам, люшкам насам-натам, на една или друга страна; клатушкам се, кандилкам се. Една привечер по здрач, тъкмо бяха струпали последните кръстци и се клатеха със сърповете и дрехите към кошарата, из дола се показа брадясал, гологлав младеж с пушка през рамо. Ст. Даскалов, БМ, 52. Като гемия в леко развълнувано море Бальо се клатеше към нашия дюкян. Ст. Чилингиров, ХНН, 23. Динков се клати зад него — също мрачен и без настроение, — наръчът в прегръдката му е по-голям, подире му се кандилкат още двама. Др. Асенов, ТКНК, 120. // За превозно средство — движа се бавно, като се люшкам на една или друга страна; клатушкам се, кандилкам се. Камионът пуфти и се клати по неравния път. Л. Стоянов, X, 98. А веднъж насън летях. / Тъй— с разперени ръце. / .. / А под мен пълзят коли, / някакъв тролей се клати. Цв. Ангелов, СГ, 20.
4. Разг. Пътувам с превозно средство, което се движи много бавно, като се люлее, люшка при движението; клатушкам се, кандилкам се. Трийсет дена се клатил [бай Ганю] из Средиземното море и Атлантическия океан, догде стигне от Цариград до Ню Йорк. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 44.
◊ За този (тоя), дето (що) клати гората. Разг. Напразно, напусто, без полза, без смисъл. А той, синецът, се оженил за една ватманка и по цял ден шари с нея по софийските линии... Тя кара и го храни, а той скитосва за тоя, дето клати гората! Тонич, КСШ, 12. А Милан и Стаматко лежат в земята — за какво? За тоя, дето клати гората. Л. Стоянов, X, 165.— Хайта... — процежда с досада тя. .. — Да не е по тънката част? — Просто е неуседлив, дай му да се шляе по лов и гуляи, да скитосва от един град в друг за тоя, що клати гората. Др. Асенов, ТКНК, 262. Клатя <си> бедра<та>. Разг. За жена — вървя предизвикателно. — Като си легне господарката, и ние си лягаме .. — отговаря равнодушно Елена, като става по-напета и клати още по-пленително бедрата си. Ив. Вазов, Съч. IX, 210. Клатя опашка. Разг. Докарвам се пред някого; подмазвам се, лаская. Клатя си краката. Разг. Нищо не работя, бездействам. — На него му е добре! Клати си краката и си получава заплатата, а ние стоим със скръстени ръце и грош не получаваме. М. Марчевски, П, 245. — И защо ще ти плаща държавата тия пари? За да си клатиш краката и да каканижеш стихчета... М. Грубешлиева, ПИУ, 99-100. Клатя шапка (глава) някому. Разг.; Клатя капа (каук) някому. Диал. Държа се раболепно, подмазвам се на някого, угоднича. Ами федфебелът си заяде с мен главата, че дип му не клатех шапка и от яд зе та ме назначи вестовой. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 376. — Не виждаш ли какво стана с Дойчина? И той много-много не клатеше глава, но отиде в затвора. К. Петканов, ЗлЗ, 98. На богатий шапка клата / и на силний казвам: да! Ив. Вазов, Съч. II, 194. — Научил си се сиромасите да ти се умилкват и да ти клатят капа само защото си им дал по някой лев в заем или защото ще им подхвърлиш напролет по някоя крина царевица за доизхранване. Г. Караславов, ОХ III, 24. А в кабинета си пък, като седне / и почнат да вървят един по друг? / Сърдит ли е, намръщен ли погледне — / те по-усърдно клатят му каук! К. Христов, ПП I, 97. Краката (нозете) ми се клатят. Разг. Служебното ми или общественото ми положение е несигурно, всеки момент мога да загубя службата си, поста си. Само ако видиш, че някому се клатят краката, тогава драсни едно тайничко писъмце в министерството .. — нареди там за него, каквото знаеш и каквото не знаеш, .. и пращай овреме хора да ти действуват да му заемеш мястото. Г. Караславов, Избр. съч. II, 156-157. Тогава той започна да събира сведения за подначалника: как гледа на него началникът, как — управителят, какви слабости има и не му ли се клатят краката. B. Диаватов, СбСт, 282. Виж, търси ми работа някъде при тебе, зер тук ми се клатят нозете. Сл. Македонски, ЕЗС, 130.