КЛА̀УЗА ж. Юрид. Член, уговорено условие в договор. Производствените договори уточняват в последни подробности изпълнението на стопанския план, установяват точните срокове, начините на плащане, както и наказателните клаузи за неустойка. ОФ, 1950, бр. 1715, 2. Катерите са малки, според мащаба, определен в клаузите на примирието. Ал. Гетман, ВС, 57. Този договор, освен клаузата за наем върху земята и къщата, съдържа още редица други условия. C, 1951, кн. 1, 189.
— От лат. clausa.