КЛАУЗУ̀ЛА ж. 1. Юрид. Условие, уговорка в договор, завещание и под.
2. Литер. Краят на стих, който обхваща групата завършващи звукове, като се почне от последната ударена сричка. Аз смятам, че истинският, особеният ритъм на една творба не се определя от отделните стихове, т.е. ритмически периоди, а от преходите, от „стиковете“ между тях, което ще рече – от съчетанията между клаузулата (завършека) на един стих и анакрузата (началото) на следващия стих. Г. Милев, Съч. I, 2006, 317.
◊ Дактилна клаузула. Литер. Краят на стих, завършващ с две неударени срички след последната ударена. Женска клаузула. Литер. Краят на стих, завършващ с една неударена сричка след последната ударена. Мъжка клаузула. Литер. Краят на стих, завършващ с ударена сричка.
— От лат. clausula.