КЛАУЗУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Юрид. Който се извършва при затворени врати.

Клаузурна работа. Книж. Изпитна писмена работа, приготвена за определено време в затворена стая.

— От лат. clausus ‘затворен’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)