КЛЕВЀТАМ, -аш, несв., прех. 1. Остар. и диал. Клеветя. Не клеветай някого царю, че е бил бунтовник, ако перво не си уверен, че царят ще те поверува, защото другояче загубваш ся от самаго себе. А. Гранитски, ПР (превод), 26.
2. Диал. Одумвам. Събраха са, Тодоро, / деавеатина теарзиеа, / ..; / та шиеаха, кроеаха / и Тодора клеветат: / що ли стори Тодора, / та на вода ни дойдеа. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 38. клеветам се страд.