КЛЕВЀТЕН, -тна, -тна, мн. -тни, прил. Остар. Клеветнически. Този момък имаше двама неприятели, .. Те бяха един развратен мъж са една безчестна жена, които щом чуха твоите клеветни приказки, обадиха ги на правителството и сами засвидетелствуваха, ча наистина този момък е такъв [бунтовник]. Ил. Блъсков, РК, 18.