КЛЀЕН, клѐйна, клѐйно, мн. клѐйни, прил. 1. Който е във вид на клей. Арабската гума образува с гъстите захарни разтвори клейна маса, която, като изстине, дава жилава, гумоподобна маса. А. Генадиев и др., ТЗ, 107. В състава на бульона влизат следните вещества, преминали от продуктите в течността: ..; клейни вещества, които подобряват вкуса и хранителната стойност на бульона. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 137. При осапунването на мазнините се получава сапунен клей, а той след охлаждане се втвърдява в клеен сапун. Хим. X кл, 1965, 84-85. Китове или клейни цименти се наричат пластични маси, образувани от клейни вещества и пълнители. .. Китовете се използуват като слепващо средство. Н. Николов, М, 346.
2. Който образува клей, който става на клей. За да намалее съхненето при захарните изделия и специално при желе продуктите, се практикува покриването им с ципа (филм) от пектин. За целта се използува слабо естерифициран пектин, който е по-клеен. А. Генадиев и др., ТЗ, 106.
3. Който се отнася до клей, който е свързан с клей. Людето наричат стъклено електричество онова, което са поражда въз стъклото, или онова, което е нему еднакво, и клейно електричество онова, което са поражда въз клейт, или това, което е нему еднакво. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 19.
4. Остар. Лепкав. Едни [растения] искат клейна глинена земя, а други варовита, пясъклива или солена. Д. Мутев, ЕИ, 90-91.
◊ Клеен печат. Печат. Начин за получаване на печатна форма чрез осветяване под негатив на намазана със светлочувствителен желатин дебела стъклена плоча, от която после се отпечатват в специална преса отпечатъци; светлопечат.