КЛЕК1, клѐкът, клѐка, мн. клѐкове и (рядко) клѐки, след числ. клѐка, м. 1. Високопланински иглолистен храст или ниско иглолистно дърво, от рода на бора, чиито клони не растат нависоко, а се стелят по земята. Pinus montana. Лицата ни се удряха ο надвисналите бодливи клоне на клековете, които ни заливаха със студена дъждовна роса. Ив. Вазов, Съч. XV, 134. През поляната в западна посока по тясна пътека се изкачва малкото било, след това по билото, обрасло с гъсти клекове, и по западния му склон се навлиза в долината. М. Гловня и др., Р, 50-51. Трябваше само да се повгледам в този клек, враснал в сивата пропукана скала, .. Неговият жилав корен се беше врязал в малката каменна пукнатина. Н. Хайтов, ШГ, 8.
2. Само ед. Събир. Много такива храсти или дървета, израсли гъсто на едно място. Те се преместиха нагоре по поляната, .. Наоколо растеше нашироко вечно зеленият клек и стигаше до ниски храсти и огрени от слънцето трапчини. Ст. Мокрев, ПСН, 129. Отдясно, в главоломна дълбочина, се таеше в полумрака долината на правия Искър, .., обраснала с клек и красиво извиваща като правилно теглена дъга към запад. Н. Попфилипов, РЛ, 46. В най-гордата част нa високопланинския пояс горите се заменят с клек и ниски храсти . Геогр. VII кл, 17. Хиляди квадратни метри клек е превърнат в пепелище. .. Камениста пътека се промъква сред преплетените сухи и напукани стъбла. Р, 1926, бр. 23, 2.
КЛЕК2, клѐкът, клѐка, мн. няма, м. Спорт. Положение, заемано от спортиста, при което краката са свити, а тялото е снишено до земята, без да се допира до нея. Ако скокът е направен много близо до преходната дъга, по-добре е тя да се премине в нисък клек, защото върху скачача започва да действува центробежната сила, която го натиска надолу. П. Николов, НС, 129.