КЛЀКАВЕЦ1, мн. -вци, м. Диал. 1. Физически слаб, неиздръжлив, клекав човек; клечо. клека2. Оня клекавец [Петър Евстатиев] не можеше да ходи пеша, та требваше с талига да го карат. Т. Харманджиев, КB, 39.
2. Човек, който не може да се държи на краката си, а прикляква обикн. поради употреба на алкохол (Ст. Младенов, БТР).
КЛЀКАВЕЦ2, мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. 1. Мярка за дължина, равна на разстоянието между върха и ставата на палеца (Ст. Младенов, БТР).
2. Мярка за дължина, равна на разстоянието между показалеца и кутрето на ръката, когато са разперени (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Вид шевица, шарка на дреха. Огърлек шарен — писан, по крайщата с клекавец тутурмета треперат. Т. Панчев, РБЯд, 165.
4. Голяма чаша ракия (Т. Панчев, РБЯд).