КЛЀКАВЩИНА ж. Диал. 1. Само ед. Качество на клекав2; кекавост, клекавост, кекавщина (Ст. Младенов, БТР).
2. Пренебр. Слаб, клекав човек (мъж или жена). Гледай го клекавщината, и той зел да са бори! Ал. Дювернуа, СБЯ I, 975.
