КЛЕКА̀ЛО, мн. -а̀, ср. Място за ходене по нужда, представляващо отвор с приспособление за стъпване и клякане. Ако броят на ползуващите клозета е до 20 души, прави се само една будка с единично клекало — общо за мъже и ясени. Хр. Марков и др., ТБ, 215.