КЛЕКА̀Ш м. Събир. Диал. Много клекове, гъсто израснали на едно място, гъсталак, храсталак от клек; клековина. Подир голата вратоломна стръмнина, .., настана област от гъст, сплъстен клекаш с невидени трапове под тревата. Ив. Вазов, Съч. XV, 151.
