КЛЀКОМ нареч. Диал. С клякане, като клякам. Арап мери у детински груди, / па ми връли тежка боздугана, / кон ми пада клеком на колена — / надмина го тежка боздугана. Нар. пес., СбНУ XLIV, 25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)