КЛЕНА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Събир. Гъсто израсли кленови дървета на едно място; кленова гора. Да тръгна по пътя, някой другоселец може да ме забележи. .. Най-после се притулих в кленака на дядовия Гелев слог. Там храстите бяха гъсти. Кр. Григоров, Пл, 1969, кн. 5, 28.