КЛЀНЗАНЕ ср. Диал. 1. Отгл. същ. от клензам; куцане, клецане.

2. Игра, при която играчите подскачат на един крак, гонят се, блъскат се и се стремят да се надвият един друг; крива войска (Н. Геров, РБЯ).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)