КЛЀНОВ1 и (диал.) КЛЕНО̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дървото клен, който е от дървото клен. Шумата беше още зелена, тук-таме по хълмовете се виждаха пожълтели и почервенели като огнени пламъци листа на диви круши и на кленови дървета. К. Калчев, ЖП, 399. Дворчето тераса [на хотела] над шосето, .., сега е покрито със сухи кленови листа, между голите клоне на салкъмите съскат шушулки. К. Константинов, СЧЗ, 99. Той [Исмар] държеше в дясната си ръка с някаква тържественост кленова пръчка, по която бяха изрязани с нож много странни знаци. Ст. Загорчинов, ЛСС, 148. Кленовите растици, които баща му накърши, за да покрие могилката, щяха да останат свежи. Ив. Давидков, КХ, 124.
2. Който се състои от кленове. Щом утихна звънтенето на сечивата, той мина през долината и хълмовете в лъката отсам кленовата кория. Д. Вълев, Ж, 91. При функционални сърдечно-съдови смущения и повишено кръвно налягане особено полезна е разходката в липова и кленова горска местност. Е, 1979, бр. 20, 3. Кленова гори.
3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на дървото клен. Извади нож с рогов чирен, остърга кленовия си цигарлък и няколко пъти кимна в знак на благодарност. Кр. Григоров, Р, 70.
КЛЀНОВ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от клен2.