КЛЀНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от клен2; малък клен. В малкото езерце водата леко се къдреше, пъргави шарани и мренки бляскаха с люспестите си опашки, лениви кленчета дремеха до тревистия бряг. Ив. Гайдаров, ДЧ, 39. Най-сетне, само няколко минути преди да събере пръта си и да се запъти към кръчмата, в село, .., той забеляза малко по-надолу цяло едно ято кленчета и платики. Д. Калфов, КР, 62. Пътуваха с трабанта на Настройчика и той през цялото време му разказваше какви кленчета има в язовира и на какво кълват. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 103.