КЛЕПА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -тя, прил. Който се отнася до клепало. Така Каменица винаги е имала своята черква и клепалният звън далеко се е разнасял из помашката долина. Ив. Вазов, Съч. XVI, 59.

Клепално време. Диал. Следобед към 5 ч., когато клепалото бие за вечерня.


Източник: Речник на българския език (онлайн)