КЛЕПА̀ЛО, мн. -а, ср. 1. Дъска или метална плоча, която се удря вместо камбана в малка черква или манастир. От върха се понесе тихо черковният глас на дървеното клепало и се разля като благословия по цялата околност. Елин Пелин, Съч. II, 35. Слушам, и клепалата заклепват — най-напред дървеното, а след него и желязното. Т. Влайков, Пр I, 277. Прочутата Асеневска столица гърмеше от звука на клепалата на многобройните си черкви и на камбаната на храма „Св. Възнесение“. Ив. Вазов, Съч. XIV, З При това турците са запрещавали на българите да издигат високи храмове и да бият камбани; позволено им е било да си служат с клепала. Б. Пенев, НБВ, 30. На камбанарията стоят и едно голямо клепало древяно и едно желязно, които се употребляват заедно с камбаните в празнични дни. Камбаните обикновено се бият за черковни празнични служби! Н. Рилски, ОМР, 62.
2. Разг. Нещо, Което издава звук чрез отмерени равномерни удари, което наподобява биенето на клепало. Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдно клепеше и, като удряше настоятелно нервите на дебелия господин във вълчия кожyx, изкара го из търпение .. — Какво е това ужасно клепало, дявол да го вземе! Елин Пелин, Съч. I, 44.
3. Прен. Пренебр. Човек, който говори много, необмислено и неуместно. Да лееш отгоре им [на покойни деятели] кал за частни cneкyлативни сметки, това е повече от вагабонтство .. — това е възмутително, още повече, че нечистотията тече от устата на едно обикновено клепало, както казахме. С, 1888, бр. 210, 4. // Печатно издание, което разпространява лъжи и клевети. В това време, когато другарят на Алеко [Константинов], адвокатът Такев, със сълзи на очи разправяше всичките ужасни подробности на кървавата драма [на Стоилов и Величков], .., мерзките клепала на тази бездушна котерия „Мир“ и „Прогрес“, .., с неподражаем цинизъм и рядко самодоволство разнасяха по цяла България възмутителни и нечувани лъжи. Г. Кирков, Избр. пр I, 41-42.
4. В съчет. с предл. преди, след, до. Времето, когато бие клепалото. На другата сутрин пък дойде общинският слуга. — Ще дойдете — каза той на Султана,— ще дойдете ти и... и... твоят човек в общината днес след обед, преди клепало. Д. Талев, ЖС, 74.
5. Οстар. и диал. Място, където е окачено църковно или манастирско клепало; клепалница. Слънцето, кога изгрява, огрява най-напред върховете на планините, покривите на клепала и на високи сгради. К. Смирнов, З, 6.
6. Диал. Чукче за клепане на коса (Вл. Георгиев и др., БЕР).
7. Диал. Клепач на око (Н. Геров, РБЯ).
◊ Манастирско клепало. Разг. Пренебр. Човек, който говори много, необмислено и неуместно. Викни го веднага, ама няма да му обясняваш случая, щото онова манастирско клепало, жена му, ще раздрънка навсякъде. Й. Попов, СбХС, 1976, 195.