КЛЀПАМ1, -аш, несв., прих. и непрех. Диал. Клепя1. Той стана, взе косата, махна косилото, заби йорса пред себе си, сложи края на косата върху него и с малкото чукче зафана да клепа, за изтънява притъпеното ѝ острило. Т. Влайков, Съч, III, 6. Когато стигна под камбанарията, той се поспря, вдигна глава и викна на клисаря: — Хей, Найдене, много си подранил. Не клепай толкова силно, че ще събудиш Нонка. Г. Райчев, ЗК, 99. В същото това време клепалата cа обадиле от върха на черковите, които клепале необикновено и които подигнале цялото село. З. Стоянов, ЗБВ III, 314. Кобилката слушаше с наведена глава, само от време на време клепаше с уши. Ст. Даскалов, ВМ, 17. Аз чувам щъркове да клепат в тишината / в черковний двор на бряста, дето са гнездата. Н. Ракитин, С II, 99. клепам се страд. и взаим. Ако ще се биете, бийте се, но си вършете работата без патардия. Няма да циврите и няма да се клепате пред нашите. Ем. Манов, МПЛ, 63.
КЛЀПАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Клепя2. Едно муле, измокрено до кости, едва клепа след босото момиче. Ст. Грудев, ББ, 39. Кравата си пасе встрана. Краката ѝ клепат, когато пристъпя, опашката ѝ често фучи, а меката ѝ кожа потрепва на предните плещи. Ил. Волен, ДД, 138.
— Друга форма: кла̀пам.