КЛЀПАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от клепя1 и от клепя се. Над селото пробудно се носеше напевният металичен звън на Керимовата ковачница — там от тъмни зори се започваше клепането на мотиките. Ил. Волен, МДС, 7. Други път, щом привършеше клепането [на камбаната], той пъхваше чуковете под стряхата и веднага слазяше надолу по стръмната стълба. Г. Райчев, ЗК, 100. Дядо Денко отива при черковния слуга, плаща му таксата за клепане за умрял някой пътник на хана му и слугата по едно време: дрън! дрън! — удря камбаната. СбНУ XXV, 43. Не знам защо, но това ясно клепане на щъркела винаги е внасяло мир в душата ми. Ив. Вазов, Cъч. XVII, 126.
КЛЀПАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от клепя2.
КЛЀПАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от клепя3.