КЛЕПА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. 1. Човек или животно с дълги клепнали уши. Това бяха дълги заоблени прасета, с остри муцуни и големи клепнали уши. Веднага ги кръстиха „клепари“. Ст. Даскалов, ЕС, 87.
2. Ирон. Пастир на клепоухи животни. — Ей, клепар, ела пийни една ментовка и кажи какво става с твоите модаджии! Я чукни едно [от прасетата] да се омърсим и ние! Ст. Даскалов, ЕС, 90.