КЛЕПА̀РЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За уши — който е много дълъг и увиснал, отпуснат надолу; клепнал. Младенчо, както си беше още накачулен, така се сви, че изпод палтенцето му пъкваха само големите му, клепарести уши. Ст. Даскалов, ПЯ, 118. Иззад работната маса се придигна самият епископ. .. Врат почти нямаше, а главата му — същинско обло гърне и от това гърне смешно стърчеха клепарести уши. Й. Вълчев, СКН, 338.
2. Който е с такива уши; клепоух. Гана приклекна, разтвори сакулята и оттам се измулиха две клепарести муцуни. — Я — извика зарадвано Гмурачката — какви хубави кутрета! Ст. Даскалов, СЛ, 108. Клепареста свиня.