КЛЕПА̀Ч1 м. 1. Кожица, която покрива окото при мигане или спане; клепка. Очите му, притулени на половина от горния клепач, гледаха лошо, зверски. Ив. Вазов, Съч. XIV, 72. Една едра сълза се откъсна от долния клепач на окото му и парна студената му китка. Цв. Ангелов, ЧД, 152. Тя имаше миловидно лице, едри тъмни очи с дълги мигли на клепачите. М. Марчевски, ОТ, 51. Срещна очите му, задържа за миг погледа си в неговия, после отпусна бавно клепачи и обърна лицето си напред. П. Константинов, ПИГ, 158.
2. Обикн. мн. Клепки, мигли, ресници. Тя беше прилична, черноока, напета мома, с детски нежен, добър, но меланхолически поглед, който скриваха дълги клепачи. Ив. Вазов, Съч. XI, 178. — Ще изпиете една чашка, нали?
Ще се чукнем двамата — рече тя, като леко премрежи дългите си клепачи. Д. Ангелов, ЖС, 224. Райна ся изчръви, очите ѝ ся замрежиха с гъсти клепачи. Е. Мутева, РБЦ (превод), 125. Черни очи, кат череши — / със дълги клепачи. / А уста им кат продумат, / сякаш звънче дрънва. Ц. Гинчев, ДТ, 38.
КЛЕПА̀Ч2 м. Диал. 1. Човек, който клепе, изтънява острието на сечива (Вл. Георгиев и др., БЕР).
2. Човек, който бие църковно или манастирско клепало (Н. Геров, РБЯ).
3. Пренебр. Човек, който разпространява клюки и клевети за някого; клеветник, клюкар, клопач (Н. Геров, РБЯ).
КЛЕПА̀Ч3 м. Диал. Чук за клепане, за изтъняване на острието на сечиво. Пладне дойде и на сянка / седне си косача, / и косата — дълга, остра — / удря със клепача. Чичо Стоян, ЧК, 100.