КЛЕПА̀ЧКА ж. Диал. 1. Жена, която бие църковно или манастирско клепало. Едновремешният харамия, .., дойде в село и се запъти към баба Йова, черковната шетачка, u клисарка, и клепачка, с която се познаваше. Ив. Вазов, Съч. XXV, 130.
2. Πренебр. Жена, която разпространява клюки и клевети; клюкарка, клеветница, клопачка (Н. Геров, РБЯ).