КЛЀПВАМ1, -аш, несв.; клѐпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. клѐпнат, св. 1. Прех. Клепя сечиво веднъж или няколко пъти. Я клепни върха на косата, че удари ο камък. // Само несв. Диал. Клепя сечиво. Два-три дни Тричко не ходи на нивата. Не че нямаше работа, .., но, ралника клепва, колата постегна. Ст. Даскалов, МЧ, 43-44. У тях [старите ковачи] ни майсторско свидетелство, ни нищо, само едно нацепено духало и една очукана наковалня, колкото да клепват върху нея старите сечива. Й. Радичков, СР 107.
2. Прен. Клепя църковно или манастирско клепало веднъж или няколко пъти.
3. Непрех. За клепало — бия, клепя веднъж или няколко пъти. Кака, напуснала стана още щом клепва клепалото, вече е разтребила и изчистила цялата къща. Т. Влайков, Пр I, 263. Клепне ли според празник клепалото, мама веднага ще напусне работата си и бърза да запали кандилото. Т. Влайков, Пр I, 85. // За богослужение — настъпвам, започвам. Блъсна го [Калмука] глава, тръпки го побиха и преди да клепне вечерня, оцъкли очи и поп Костадин пристигна да му даде причастие. Чудомир, Избр. пр, 271.
4. Непрех. и прех. Махвам и удрям веднъж или няколко пъти с уши. С отпуснати ръце, .., се клати той на седлото, взира се в хоризонта, .., и сам си шепне нещо, на което само кобилата ще клепне кротко с уши. А. Гуляшки, МТС, 52-53. Кравата помахна с опашка, клепна с уши и като кон засвива зобта. Кр. Григоров, И, 115. По ушите на слона накацаха няколко малки птички. .. Само се завъртя насам-натам, .., клепна уши и мързеливо запристъпва. Гр. Угаров, ПСЗ, 208. клепвам се, клепна се Страд. от клепвам в 1 и 2 знач. По-състоятелните села имаха тогава и повече ковачи, трябваше да се правят мотики, да се клепват ралници, брадви да се правят. Й. Радичков, СР, 106-107.
КЛЀПВАМ2, -аш, несв.; клѐпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За уши — увисвам. Немецът избърбори нещо неразбрано и ми се стори за миг, че ушите му жално клепнаха. П. Вежинов, ВР, 45. Петър, както беше сврял дебелия ключ във вратите, опре се на него, обвеси глава и дългите му уши сякаш клепнаха. П. Тодоров, И I, 46. Само си нахлупих по-ниско ученическата фуражка и ушите ми още повече клепнаха. К. Калчев, ПИЖ, 86. Щоф беше голобрад, .. Ушите му бяха клепнали и от това изглеждаха неестествено големи. X. Русев, ПЗ, 72.
2. Диал. Силно отпадам, капвам от умора; клеквам (Н. Геров, РБЯ).
КЛЀПВАМ3, -аш, несв.; клѐпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Мигвам. Дори очите му не клепваха, а гледаха съсредоточено и настойчиво. С. Северняк, ОНК, 72. Гологлав [дядо Костадин], с вехти дрехи, той упорито гледаше белите кърпи на небето и не смееше да клепне. Струваше му се, че щом затвори очи, слънцето ще угасне и ще падне вдън земя. К. Петканов, СВ, 218. Мъжът клепна няколко пъти с редките си изрусели мигли, отвори дебели побелели устни, но нищо не каза. Б. Несторов, АР, 32. Наведе ли се касапинът, .., той [Слави Шерденя] извади ножчето от пояса и, догде клепнеш с око, паланджоса или бъбрек, или парче дроб и го мушне кърваво в пояса. Чудомир, Избр. пр, 41.