КЛЀПВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от клепвам1 и от клепвам се. — Когато директорът на метесето, .., говори с болка на околийската конференция, че няма просто една работилница за клепване на ралници и лемежи, той и него дамгоса! Ст. Даскалов, СЛ, 434.
КЛЀПВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от клепвам2.
КЛЀПВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от клепвам3.