КЛЀПНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от клепна2 като прил. За уши — който е увиснал, отпуснат надолу. Полковникът рови някакви книжа, не се вижда в лицето, но ушите му се виждат — клепнали уши, рязани сякаш, сетне залепени. Н. Хайтов, ДР, 189. Тънък като свирка, .., с голяма, вечно бъбреща уста и дълги като на горила ръце, дълга глава и клепнали уши — той с право беше избран за смешко на целия наш квартал. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 72. Подире им [на конниците] вървяха два черни копоя с бели гърди и червеножълти носури, с клепнали уши. Ц. Гинчев, ГК, 323.