КЛЕПОУ̀ШКО, мн. -овци, м. 1. Човек или животно с клепнали уши.
2. Стесн. Магаре. Единствен Панайот не може / да блесне пред отряда. / .. /На Марко, сивото магаре, / скръбта си довери. / Да, да. / При клепоушко той / дойде за избавление. / — Какво да сторя, друже мой, / за да направя / впечатление? Цв. Ангелов, СГ, 112-113.