КЛЕПТОМА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до клептоман и до клептомания. Верен на клептоманските си навици, той често хваща своите колеги от бранша в Сити и измъква от джобовете им златни английски лири. ВН, 1961, бр. 3169, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)