КЛЀПЯ1, -еш, мин. св. -ах, несв. 1. Прех. Изтънявам острието на сечиво, ръбовете на воденичен камък и под. с чукане, коване; точа, наточвам. Наблизо косач клепеше косата си и мерният звук на чука се носеше весело по ливадата. Елин Пелин, Съч. I, 99. Оттатък реката, на хвърлей място, пламтеше огън. .. Шум от чукане идеше оттам, сякаш клепеха коси. Ст. Загорчинов, ДП, 316. Ковачът Нено денем клепеше сърпове и мотики, а нощем точеше саби, правеше обръчи за черешови топове и лееше куршуми. А. Каралийчев, ПС III, 96. Черньо раздухваше огъня с огромния мях на духалото, .., а Христо, .., клепеше един нажежен до червено лемеж. Ст. Марков, ДБ, 52. То той може да пине малко повечко, да се понапие, и после да заборави да клепе камъкът. Л. Каравелов, Съч. II, 44. // Прех. Изострям изхабено сечиво, като слагам нова стомана; близнявам2 (Н. Геров, РБЯ).
2. Прех. и непрех. Бия, удрям църковно или манастирско клепало, за да издаде звук. Нямаше признак от високото клепало, дето често слободни вироглавчета, за да измамят бабичките и смутят поповете, клепеха дъската за умряло, когато всеки в града беше жив и здрав. Ив. Вазов, Съч. XXV, 9. Попа за църква клепеше, / той качи рало на кола, / ралото и палешнико, / та на нивата отиде. Нар. пес., СбНУ IV, 19.
3. Непрех. За клепало, камбана — издавам звук при удряне. Клепалото клепе с един език за всички. Всякого вика. Тук е черква. П. Тодоров, Събр. пр II, 93. Есенно време в димното село пристигаше черната гостенка — смъртта и почваше да наднича през плетищата. Ката ден клепеше църковната камбана. А. Каралийчев, В, 97. — Иди си, иди, брате! Видиш клепалото ма призовава. Действително клепалото клепеше. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 129. // Непрех. За черква — приканвам на богослужение с удари, на клепало. Черквата клепеше и викаше народа на молитва. Л. Стоянов, Б, 30. Харитина гледа през прозореца, .., как слизат хората по стръмната улица надолу. Сега ще мине и майка ѝ през тази рамка — откога е клепала черкова. А. Каменова, ХГ, 242.
4. Разш. Непрех. Размахвам се и се удрям. Зъбите скърцат, и викат на ушите:. „Как сте, ухи-и-и?“ Пък те клепят нагоре-надолу. „Глухи, глухи-и-и.“ Н. Хайтов, ШГ, 62. Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдно клепеше д, като удряше настоятелно нервите на дебелия господин във вълчия кожух, изкара го из търпение. Елин Пелин, Съч. I, 44. Фес клепе наляво, а шапка надясно. Л. Каравелов, Съч. I, 36. // Непрех. и прех. За животно — размахвам и удрям равномерно, обикн. дълги и увиснали уши. Хоках козите, замерях ги с камъни и чак тогаз сякаш засрамени, навеждаха глави и клепеха с уши, завирайки се край овцете. Кр. Григоров, Н, 204.
5. Непрех. Диал. За щъркел — тракам с клюн; клокам2, хлопам1. На бездимните плетени комини стърчеха щъркелови гнезда, отдето прави щъркели, .., клепеха звънливо. Ив. Вазов, Съч. XII, 127. От юг се появиха първите ята щъркели .. Щом ги забеляза, „началството“ [щъркелът] започна да се разхожда неспокойно по покрива, като клепеше унило от време на време, сякаш разговаряше със себе си. Ем. Станев, ЯГ, 96-97. Щъркелите идват на цели ята. Ту тук, ту там те клепят с клюновете си от покривите на селските хижи или от гнездата си по клонестите самотни брястове. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 381.
6. Прех. Разг. Клеветя някого; наклепвам.
7. Прех. Диал. Хокам, навиквам някого; кастря, дялам (Н. Геров, РБЯ).
8. Непрех. Диал. Говоря лъжи; излъгвам (Н. Геров, РБЯ).
9. Непрех. Диал. За дъжд — валя много (Н. Геров, РБЯ). клепя се I. Страд. от клепя1 в 1, 2, 6 и 7 знач. Лемежите на всички бригади се клепят и източват в станцията от група ковачи. ΡД, 1958, бр. 215, 2. Тракат и звънят те ситно-ситно, както се клепе на голям празник. Т. Влайков, Пр I, 277. II. Взаим. от клепя1 в 6 знач.
КЛЀПЯ2, -еш, мин. св. -ах; несв., непрех. Диал. Вървя с бавни, малки крачки и с усилие, едва ходя обикн. поради умора. Клела женицата, викала, а Мъдрьо, ни жив, ни умрял, клепел като недобито куче. М. Кюркчиев, ВВ, 114. Само един клепе зад нас самин, сякаш нямаше род и свъртало. Й. Вълчев, РЗ, 122. Те [биволиците] се разтъпваха тежко по двора — като поклащаха глави, клепеха с крака и полюшваха опашки. Ил. Волен, МДС, 103.
КЛЀПЯ3, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Отварям и затварям дупка на духов инструмент, когато свиря. Малкият надува, Гочето, на колене пред него, оправя пръстите му и червенее оm яд: — Клепи, клепи, клепи .. Клепи, тикво! Клепи-и-и!... Момчето клепе, гайдата пищи, сякаш прасета колят. Н Хайтов, ШГ, 38.