КЛЕРИКА̀Л м. 1. Полит. Привърженик на клерикализма. Той обузда гнева си, за да го прояви в пледоариите с онова страхотно красноречие, което в Кортесите докарваше в ужас всичките му противници от крайната левица до клерикалите и монархистите. Д. Димов, ОД, 124. Не зная дали в тая минута има човек по-популярен от него [Падре Aгостино] в Италия .. Клерикалите го възнасят до небесата, либералите отказват красноречивите му дарби и наричат аргументите му софизми. К. Величков, ПССъч. III, 225. Под влияние на френските клерикали Наполеон III изпратил в Италия голяма армия, която превзела Рим и възстановила властта на папата. Ист. X кл, 91.
2. Рел. Лице, което принадлежи към духовенството.
— От фр. clérical.